ОУ „Св. св. Кирил и Методий“ – с. Драгичево е наследник на първото килийно училище в село Драгичево, открито през 1878г. „Отдавна, преди 140 години, жителите на с. Драгичево решили да поемат съдбата на училището в свои ръце и се заели да построят училище. Това щяло да бъде тяхното второ по важност и значимост място след църквата, в което те искали да се чувстват горди и свободни българи, място, което щяло да се оглася от звучна родна реч и детски смях, място, в което скромния училищен звънец щял да се превърне в камбана, която да буди народната „свяст“, да се плиска в кръвта на много поколения българи, за да пребъде този народ във вековете“.

По данни на Д. Петров, В. Анев, Д. Стефчев и К. Илиев, в първата свободна есен на 1878 г. училището отваря врати в бившата къща на турския чифликчия емигрирал в Турция. „Училището“ се състояло от две помещения; едното от 30 кв.м, а другото от 12 кв.м. Голямата стая служела за класна стая, а малката – за канцелария и квартира на учителя. Първият труженик на българската просвета в селото е бил даскал Димитър от с. Княжево. Занятията се провеждали по цял ден, като през зимата учениците носели дърва от вкъщи и си палели печката сами, сами си почиствали и класната стая.

Чиновете, на които децата седели, били дълги – за по 6-7 ученика, а за учителя имало маса и стол.

Всяка учебна година започвала през месец септември и завършвала през месец май с годишно утро и раздаване на свидетелства.

През 1893 г. за втори учител в селото е назначен Илия Костов от с. Драгичево.

Поради нездрав терен в селото, къщата на турския чифликчия се разпада и училището от 1895 г. до 1909 г. се помещава в магерницата.

Поради непригодност на същата сграда, училищното настоятелство наема помещения в части от къщи за обучение на учениците.

През 1912 г. по предложение на училищното настоятелство населението в с. Драгичево взима решение да се построи специална сграда за училище. За направата ѝ всяко семейство трябвало да докара по пет коли камъни, да направи по петстотин тухли и да докара половин кубик дървен материал.

Започналата Балканска война през 1912 г. прекъсва работата по строежа ,а след нея Междусъюзническана и Първата световна война отлагат пускането на сградата до 1920 г. Учителки в новата училищна сграда са Люба Герчева и Елена Димитрова. През учебната 1928-1929 г. броят на учениците нараства и са назначени четири учителки: Елена Димитрова, Стефка Герчева, Мара Вътева, Анка Захариева.

През 1942 г. в училището в с. Драгичево се разкрива непълна прогимназия, само с първи прогимназиален клас. За учителка е назначена Сафа Тодорова. През следващата учебна година се разкрива и втори прогимназиален клас и за учител е назначен Атанас Стойчев. От 1944 г. до 1945 г. има пълна прогимназия. За времето от 1945 г. до 1948 г. учителстват Дербакова, Атанасова, Кирякова, Дойчев, Боянова.

През 1946 г. за директор е назначен Варадин Костодинов Гиргов. По негова идея училището се мести от остарялата вече сграда по частни квартири. Това продължава до 1958 г. ,когато е открита сегашната постройка на училището.

В периода от 1955 г. до 1991 г. директори са: Елена Каракашева, с което име се свързва озеленяването на училищния двор, Любомир Зарков, Борислав Тасев, Валентина Ангелова, с чието име се свързва вертикалната планировка и ограждането на училищния двор, както и обогатяването на материално-техническата база. Следващ директор е Димитър Огнянов.

От 1991 г. до 2008 г. директор на училището е Венета Василева, с чието име можем да свържем осъществяването на дългогодишната мечта на ученици и учители изграждането на парно отопление и неговото пускане през 1997г.

От 2009 г. до момента директор на училището е инж. Диана Христова Иванова.